Абстиненция – състояние, възникващо при прекратяване приема на психоактивни вещества; с различни симптоми в зависимост от веществото, продължителността и количеството на прием, личността.
Агресия – за разлика от насилието агресията е нормален отговор на човека към външен стимул, нарушаващ границите му.
Автоагресия – самонараняване; агресия, насочена навътре
Агорафобия – натраплив страх от открити пространства, напускане на дома, пътуване с различни видове транспорт, влизане в магазини, големи сгради и др.; Част от тревожните разстройства.
Адаптация – способността на индивида да изменя своите мисли, емоции и поведение, за да се приспособи към нова среда
Алкохолизъм – алкохолна зависимост; остро или хронично отравяне с алкохол
Анорексия нервоза – разстройство на храненето, предизвикано и поддържано от самия пациент и характеризиращо се с отказ от храна, стеснен избор на храни, натоварване с физически упражнения, прием на потискащи апетита вещества и диуретици.
Булимия нервоза – разстройство на храненето, предизвикано и поддържано от самия пациент и характеризиращо се с неконтролируеми пристъпи на преяждане, последвани от умишлено предизвикани повръщания и употреба на пургативи (очистителни).
Депресивни състояния – част от разстройствата на настроението. Има депресивни реакции, депресивни епизоди, депресивен синдром и различни видове депресии. Като цяло депресивното състояние се характеризира с негативни промени в мислите, емоциите, чувствата и поведението на индивида. Основните депресивни симптоми са; липса на желание за извършване на каквито и да било дейности, липса на удоволствие от дейностите, промени в съня и храненето, промени в теглото, негативни мисли, спад в либидото, понижена самооценка, затваряне в себе си и други.
Дистимия – хронична потиснатост на настроението и тъга с продължителност поне няколко години.
Дистрес – прекомерен по сила и продължителност стрес, който води до негативни последствия за индивида.
Екзогенен – произхождащ отвън
Ендогенен – произхождащ отвътре
Екстравертен тип личност – личност, насочена навън, към другите
Интровертен тип личност – личност, насочена навътре, към себе си
Клаустрофобия – натраплив страх от затворени, тесни пространства
Когнитивно-поведенческа психотерапия – направление в психотерапията, създадено в средата на XX век, при което се работи с мислите на индивида, предизвикващи определени емоции и реакции.
Кризи, възрастови – периоди от човешкия живот, свързани с нормални промени в хормоналния ритъм и психическите характеристики. Типични са за възрастта между 2 и 4 г., 6 и 7 г., пубертетната възраст, между 40 и 50 г., при пенсиониране.
Либидо – полово влечение, желание за секс
Личност – съчетанието от индивидуални качества на човека – вродени и придобити.
Малоценност – непрекъснато подценяване, базово чувство за непълноценност
Наркомания – зависимост от наркотични вещества. Системно приемане на наркотици и невъзможност за контрол на приема.
Насилие – навреждане, незачитане личността и правата на живите същества.
Натрапливости – насилствено появяване и задържане в съзнанието на мисли и представи, спрямо които индивидът не е критичен.
Невроза – разстройство във функционирането, към което индивидът е критичен (осъзнава го) и което пречи на ежедневието му.
Обсесивно-компулсивно разстройство – повтарящи се натрапливи мисли (обсесии) и действия (компулсии). Налице е силна тревожност, която индивидът се стреми да намали чрез съответните ритуали.
Психоза – психично заболяване, дълбоко нарушение на психиката, към което индивидът не е критичен (не го осъзнава).
Психоанализа – направление в психотерапията, разработено от Зигмунд Фройд, което изучава подсъзнателните психични процеси.
Психодинамично направление – базирано на класическия фройдизъм, но взимащо предвид и социалните условия, които влияят на индивида.
Психодрама – психотерапевтичен метод, използван при работа в групи.
Психопатия – болестно развитие на личността.
Психосоматично заболяване – телесно заболяване, дължащо се на психични проблеми (Пр; хронично неизразяване на негативни емоции).
Психотравма – силно травмиращо житейско събитие, което се отразява неблагоприятно върху индивида.
Рехабилитация (психосоциална) – използване на различни методи с цел приспособяване на индивида към нови условия, обикновено след лечение.
Самоубийство/суицид – умишлено прекратяване на собствения живот. Най-често срещано при депресивни и тревожни състояния.
Темперамент – индивидуалните особености на емоционално-волевата сфера у човека. Типове темперамент по Хипократ – сангвиник, холерик, флегматик, меланхолик.
Тревожни разстройства – различни по вид разстройства, чиято основна характеристика е силната тревожност. Включват фобии, социална тревожност, паническо разстройство, генерализирана тревожност и др.
Фрустрация – неуспешно задоволяване на потребност; напразно очакване, водещо до негативни емоции.
Хипохондрия – невротично състояние, при което индивидът е убеден, че има тежка и неизлечима болест.
Хистеричен – психогенен, театрален и силно внушаем
Хроничен – продължителен, дълготраен
Психолог Мария Урилска 