Представям ви откъс от книгата на Лиз Бурбо „Твоето тяло казва: Обичай се!„, в който става въпрос за анорексията от психосоматична и философска гледна точка.
„Като отхвърля храната – символ на нашата майка-хранителка, планетата Земя – човекът с анорексия отхвърля майка си. Като отхвърля майка си – своя модел за женско начало – този човек отхвърля женската част в себе си. Жената, страдаща от анорексия, има силна нужда да се научи да живее и да бъде жена, вместо да бяга. Човекът с анорексия лесно се откъсва от земното и се потапя в своя въображаем свят, защото би искал да заживее веднага в отвъдното. Той вече не изпитва влечение към храната, защото е затворил вратата към желанието си за живот и действие.
Страдащият от анорексия първо трябва да промени начина, по който възприема майка си. Майката има право да изпитва страх и гняв като всички хора. Това, което ни кара да страдаме, не са самите събития/факти от живота ни, а нашето възприятие за тях. Като приеме майка си и начина, по който тя го е хранила, човекът с анорексия ще се научи да приема женското в себе си и ще си върне желанието за живот и храна„.
Иска ми се да ви кажа, че това приемане става бързо и лесно, но не е така. Както анорексикът, така и цялото му семейство (особено майчината фигура) се нуждаят от психотерапия, за да осъзнаят посланието на болестта и пътищата пред себе си. Пътят към живота не е лесен, но борбата си струва.
Психолог Мария Урилска 