В своята книга „Твоето тяло казва: Обичай се!“ канадската психоложка и писателка Лиз Бурбо описва и булимията в метафизичен смисъл. Ето какво казва тя за въпросното хранително разстройство:
„Човекът с булимия има проблем с обичането. Той се страхува да не бъде изоставен. Искал е психически да се откъсне от майка си, по някакви причини това не е станало и сега той не може да се лиши от нея, нуждае се от майчината фигура непрекъснато. В същото време булимикът изпитва силен гняв към майка си, тъй като чувства, че тя заема огромно място в сърцето и живота му. Той се въздържа да покаже и изкаже тези противоречиви чувства, не може и да приеме жената в майка си, а оттам и женското начало в себе си. Най-често хората, страдащи от булимия, са сурови и критични към себе си, нямат връзка с нуждите си, не си позволяват да осъществяват желанията си.“
Булимията се лекува. Първо с осъзнаване на проблема, а след това с търсене на професионална помощ. С много любов – към себе си и към живота. С подчинение на собствените нужди и желания.
Психолог Мария Урилска 