Агорафобията е тревожно разстройство, срещащо се в над 20% от популацията! Причините за него са множество, но най-често се цитират темперамента (чувствителността към тревогата), наследствеността (над 60% е генетичната предиспозиция) и негативните събития като травми от детството, дистрес, насилие и свръхпротекция от страна на родителите.
Агорафобията е свързана със сериозни проблеми в социалния живот, житейските роли, работната продуктивност. Повече от 1/3 от хората с агорафобия се страхуват да излязат дори от дома си.
При това разстройство най-големият страх на човека е този от смъртта. Негови производни са страхът от полудяване, инфаркт или други физически заболявания. Тези страхове идват от детството и най-често човек ги е преживявал в самота, тоест не е имал възможността да ги изрази и преработи. Възможно е негов близък да е починал, да е полудял, да е получил инфаркт на улицата и т.н. Този силен стрес за младия организъм има своите последствия…
Човекът с агорафобия се смята за неспособен да понесе промяната в която и да е област, защото за него тя е символична смърт. Страховете му могат да бъдат несъзнавани или потискани с години, но в даден момент той достига границите си и те стават явни.
Въображението на тези хора е богато и неконтролируемо. Може би често чуват от близките си „Правиш от мухата – слон!“. Агорафобът осъзнава, че непрекъснато мисли за някакви бъдещи ужаси, и това още повече го кара да смята, че ще полудее.
Човекът с агорафобия е стриктен, контролиращ, бдителен, перфекционист. Всички отговорности, с които се е нагърбил, изпиват енергията му допълнително. Той се ужасява да не загуби контрол върху ситуацията и върху себе си, защото тогава ще бъде… слаб, не-перфектен, уязвим, не-знаещ. Каквито сме всички хора на този свят…
Психолог Мария Урилска 