Както в медицината или в образователната сфера има различни философии и стратегии за работа, така и в психотерапията има множество подходи и начини да се помогне на човека. Целите на психотерапията по принцип са:
- да се открият причините за проблема, а не само симптомите му (например паническите атаки са само симптом)
- да се открие, покаже и насърчи потенциалът на човека да се променя в позитивен план
- да се постигне осъзнаване от страна на клиента за позицията му в различните роли (дете на родителите, партньор, колега, приятел и т.н.) и как се е стигнало до това състояние, което иска да промени
- да се уточнят личните цели на клиента и да се организира той чрез ясни и реалистични стъпки за постигането им
- да се даде емоционална подкрепа на човека, така че той да се почувства РАЗБРАН, УВАЖЕН и ПРИЕТ такъв, какъвто е
- да се повиши усещането за приемане на себе си от страна на клиента
- да се научи клиентът как да променя мислите и действията си така че да се променят и чувствата му
- други специфични за конкретната школа цели
Основните видове терапии са психоаналитичните, психодинамичните, когнитивните, поведенческите, позитивните, хуманистичните и системните подходи. Ще разгледаме накратко тяхната същност, за да имате представа към кой метод може да се насочите, когато избирате терапия и специалист.
- Психоанализа и психодинамични подходи – Идеята тук е, че психичните проблеми произтичат от несъзнаваното в човека и терапията цели осъзнаване на тези съдържания, заровени дълбоко в нас. Работи се със защитните механизми, които човек използва, за да се спаси от болезнената за него реалност – отричане, потискане, изтласкване, рационализация и други. При психодинамичните стратегии терапевтът слуша клиента, използва специфични инструменти като свободните асоциации и интерпретира чутото с цел осъзнаване на мислите, чувствата и поведението в миналото и настоящето. Психоанализата е дългосрочна терапия, която може да отнеме години, тъй като цели дълбока и дълготрайна промяна у човека. Съвременните психодинамични терапии са по-краткосрочни и целят разрешаване на неотложни проблеми. Част от психодинамичните терапии са също юнгианската психоанализа (Карл Юнг – колега на Зигмунд Фройд, който създава свой подход), транзакционният анализ (разглежда трите състояния на Аз-а – Дете, Родител и Възрастен), Аз-психология и обектни отношения.
- Когнитивни и поведенчески терапии – Идеята на когнитивните и поведенческите психотерапевти е, че равновесието в живота ни се нарушава не от самите ситуации, в които попадаме, а от мислите и отношението ни към случващото се. Целта при тези терапии е да се промени мисленето за проблема и да се изпробват нови начини на реагиране и действие. Терапевтът е по-активен в сравнение с психоаналитика, но клиентът е водещата фигура, която работи заедно с психолога за промяната. Бихейвиористичният подход (психология на поведението, базирана на създаването и промяната на условните рефлекси при човека) и когнитивната психология (как мислите влияят на поведението) се обединяват в когнитивно-поведенческата психотерапия. Накратко КПТ разглежда и променя порочния кръг, при който отрицателните мисли („Ще се случи нещо лошо“) пораждат неприятни емоции (страх, тревога, гняв), емоциите водят до нежелано поведение (обвинение към другия например), а това поведение потвърждава отрицателните мисли („Лошото се случи!“). Терапевтът търси, анализира и показва на клиента си каква е връзката между телесни усещания, мисли, чувства и поведение. Целта е да се оборят крайните негативни очаквания и убеждения, за да се промени усещането, след което да се използват поведенчески експерименти (нови поведения), които допълнително да докажат погрешността на мислите. Терапията чрез приемане и поемане на отговорност, диалектичната поведенческа терапия, преработването на убеждения (когнитивно реконструиране), рационално-емотивната поведенческа терапия, „ваксинирането против стрес“, привикването към страшен за клиента стимул, практикуването на техники за mindfulness (осъзнатост) – всички те могат да бъдат част от когнитивно-поведенческата терапия или отделни методи за работа. КПТ е полезна най-вече при тревожни и депресивни разстройства, фобии, обсесивно-компулсивно разстройство, тоест когато клиентът осъзнава състоянието си и желае активно да работи за преодоляването му.
- Позитивна психотерапия – Съсредоточава се върху себеосъществяването и благоденствието на човека като катализатори за промяна. Обучава клиента как да насочва вниманието си към източниците на щастие в своя живот. Според американския психолог Мартин Селигман например условията за благоденствие са 5 – положителни емоции, положителни отношения с другите, смисъл, отдаденост и постижения. Терапията се нарича „позитивна“ не в смисъл на „оптимистична“, а като съответстващо на първоначалното си значение, тоест заложените у всеки човек и действителни способности, които могат да се развият. Терапевтите насърчават способностите за преработка на конфликтите (вътрешни и външни) и ре-интеграция (например в семейните отношения, груповите, партньорските).
- Хуманистични терапии – Те разглеждат човека като цялостна личност със свободна роля, който може дейно да взема решения. Хуманистите смятат, че по природа човекът е добър, способен и устойчив на трудности. Върховната цел на човека е да се самоактуализира – да осъзнае потенциала си и да осъществи мечтите си. Хуманистичните терапевти водят разговор с клиентите си, като проявяват разбиране и емпатия, задават отворени въпроси и слушат как човекът преценява себе си. Целта е клиентът да изразява свободно мислите и чувствата си, за да се преодолеят вината, срамът и защитните механизми. Хуманистичните терапии са насочени към настоящето и бъдещето, за разлика от психодинамичните подходи например. Част от хуманистичните терапии са личностно-центрираната терапия; терапията, насочена към настоящето; екзистенциалната терапия; гещалт терапията; терапията, насочена към емоциите; емоционално насочената терапия (за двойки и семейства); ориентираната към решения краткосрочна терапия (5 срещи за резултат). Тук можем да посочим и някои методи за облекчаване на психически травми и негативни емоции като соматичните терапии (масажи, дихателни упражнения, йога, тай-чи, масла и аромати), EMDR (десензитизация и повторна преработка на травматични събития чрез движения на очите), хипнотерапия, арт терапия и терапия чрез общуване с животни.
- Системни терапии – Както показва името им, тези подходи разглеждат семейството, работното място и други общности като системи. Съответно за проблемите, декларирани от един човек, следва да се търсят решения, които са адекватни и позитивни за всички членове на системата. Терапевтите отчитат динамиката на системата, моделите на поведение на членовете й, неписаните правила, несъзнаваните конфликти и т.н. Специалистите могат да постигнат дълготрайна промяна само ако всички членове на системата приемат, че промяна е необходима. Например, при системната фамилна терапия се работи с проблеми, които засягат цялото семейство (или няколко семейства) – раздяла, развод, смърт, раждане на дете и т.н., като терапевтът установява как членовете на семейството виждат и изпълняват своите роли. Целта е всеки човек да разбере как действията му влияят на него самия и на другите около него, но също така как външните фактори (например икономическа криза в страната и безработица) се отразяват на отношенията в рода. Към системните терапии можем да включим стратегическата фамилна терапия, контекстуалната терапия и терапията на развитието, провеждана в диада (за деца, преживели емоционални травми като неглижиране, насилие и други). Основен фактор за успешното провеждане на системните психотерапии е желанието на (почти) всички членове на една система да участват в промяната.
Каквато и терапия да изберете, помнете, че най-важна е доверителната връзка специалист-клиент, както и спецификата на вашата ситуация. Например, ако сте млад и динамичен човек, който прекарва по-голямата част от времето си в работа и усещате, че проблемът ви е решим, но имате нужда от друга гледна точка, можете да изберете краткосрочната терапия, ориентирана към решения. Обратно, ако желаете дълбинна промяна на всички нива от живота ви и имате търпението да изследвате себе си дългосрочно, може би психоанализата е за вас. Бъдете смели и променяйте! 🙂
Психолог Мария Урилска 