ЛЮБОПИТНО | Психолог Мария Урилска

Всички ги изпитваме. Някои по-рядко, други по-често. Някои за едно, други – за друго. Но едно е сигурно – тези две чувства ни разболяват!

Вината и срамът могат да ни направят зависими от психоактивни вещества или нежелани поведения; да ни докарат инциденти и болки на различни места по тялото; да отнемат съня ни; да предизвикат венерически болести и импотентност; да провокират кожни и други заболявания. Колкото по-често и по-силно ни навестяват тези социални чувства (свързани с другите хора), толкова по-слаби и болни сме.

Какво да направим? Има много клишета, свързани с „Обичай себе си!“, но повечето хора питат „Как?“. Как да обичат себе си, да се уважават, да се доверяват на усещанията и нуждите си, когато още от първата им годинка обществото ги е учило, че:

да се подчиниш на нуждите и желанията си и да молиш за помощ е унизително и израз на слабост?!?

да изразяваш свободно и спонтанно гнева си е лошо и наказуемо?!?

да привличаш другите хора с външния си вид, качествата и уменията си, думите си е лъжа, манипулация, нещо пошло?!?
да си почиваш, да се отпускаш, да вършиш вътрешна работа, а не външна е проява на мързел и също е наказуемо?!?
да проверяваш дали мислите ти са адекватни на ситуацията, задавайки въпроси и търсейки нова информация е проява на глупост и некомпетентност?!?

Познати ли са ви тези житейски неписани правила? А как се чувствате, когато се водите от тях?

В когнитивно-поведенческата психотерапия има няколко упражнения, които се използват за намаляване и облекчаване на чувствата на вина и срам. Тук ще ви представя едно от тях – Оценка на сериозността на постъпката. Важно е да поставяте под съмнение всички неприятни чувства, които ви карат да се критикувате още повече и ви завъртат в порочен кръг!

Упражнението се състои в това да нарисувате на лист една хоризонтална отсечка (скала), като отляво в началото напишете 0 %, а отдясно в края напишете 100 %. На 0% помислете за някакво неутрално действие, което според вас няма да ви донесе никаква вина и срам, например „Не давам пари на просещи хора“, и го напишете. На 100% напишете най-лошото нещо, което според вас човек може да направи, например да насилва, убива и т.н. На 50% напишете нещо средно – действие, което носи голяма вина и/или срам, но не е толкова крайно, например да измамиш човек с пари или каквото вие смятате. Разграфете и останалите проценти – 10, 20, 30, 40, 60, 70, 80 и 90, като помислите какви действия могат да им отговарят. Накрая нанесете на скалата вашата постъпка (или мисъл), която ви носи вина и/или срам. Къде ще я поставите? Разгледайте примерите, които сами сте дали по отсечката. Можете да използвате личната си скала на простъпките постоянно, за да сравнявате действията си и да не ги гледате в черно-бяло.

Има и няколко важни въпроси, които е добре да си задавате, когато изпитвате вина и срам:

От моето действие/бездействие има ли реална вреда за някого? Ако да, може ли тя да се компенсира и как?

Когато правех това, знаех ли предварително какви ще са последиците от моите действия? Тогава щяха ли да ми се сторят правдиви сегашните ми разсъждения по въпроса?

Ако друг човек беше причинил това на мен, колко сериозно бих сметнал че е?

Ако тази ситуация се бе случила на най-добрия ми приятел/друг близък човек/, като колко сериозна щях да я оценя?

Има ли хора, според които постъпката ми не е толкова сериозна? Какви са техните мисли по въпроса?

Тази постъпка колко сериозна ще ми изглежда след 1 месец? А след 1 година? А след 5 години?

Имало ли е преди в живота ми други подобни ситуации? Как се справих тогава и какво научих за себе си?

Запомнете, че чувствата вина и срам са свързани пряко с нашите правила и ако правилата ни се променят, чувствата ще ги последват! Ако имате нужда от подкрепа във връзка с неприятни емоции и чувства, заповядайте да разгледате сайта ми и запишете час за консултация с мен 🙂 ЗДРАВЕйте!