Архив на категория: ЛЮБОПИТНО

Важни и интересни въпроси, засягащи характера на психологията и психичното здраве

Предразсъдъците – първа част

Вашият коментар

Човешките предразсъдъци са като парите – могат да се използват за добри или лоши дела! Заповядайте в това видео, за да разберете повече за тях и факторите, които ги предизвикват!

Реклама

10 неща, които трябва да знаете за ГНЕВА си!

Вашият коментар
  1. Гневът е нормална, естествена емоция! Няма нищо грешно и лошо в това да си гневен/а! Правете разлика между гняв и насилие! Последното е ИЗБОР да нараниш някого (физически или психически), тъй като не можеш да се контролираш и смяташ, че това е единственият начин да постигнеш своето! Гневът НЕ е насилие, а емоция, която трябва да изразим с думи (Ядосан съм ти!) и действия (удряне на възглавница, викане в празно пространство, псуване – когато не ни чуват 😀 ). Но след като изразим гнева си, търсим начин да се разберем с Другия, а не да го нараним!
  2. Това, което ни ядосва, често не са действията на другите, а нашите собствени мисли в ситуацията! Смисълът, който придаваме на чуждите действия (например Той нарочно ме пререди на опашката!), определя как ще се чувстваме и колко силен ще е гневът ни! Идеята, че вие сте отговорни за това как се чувствате, е във ваше предимство, защото така не разчитате на другите да се грижат за емоциите ви, а вие сами поемате контрол над действията си! А действията създават нови емоции 🙂
  3. Гневът намалява, когато опровергаете мисловните си изкривявания! Най-често мисловни изкривявания, водещи до гняв, са твърдите правила, четенето на мисли, преувеличаването на последиците и етикетирането. Можете да научите повече за тях и как да ги разгромявате от моите последни две видеа „Мисловни изкривавявания“.
  4. Гневът е справедлив, когато другите нарушават целенасочено границите ни! Някой ни обижда, наранява физически и психически, отнема от времето и личното ни пространтсво, иска от нас нещо, което не искаме да му дадем. Тогава е нужно да се разгневим, за да защитим границите си! Отново обаче помним, че това не става с насилие, а с преговори и понасяне на последици!
  5. Определете за тази ситуация действията на другите преднамерени ли са (планирани, осъзнати) или случайни (наистина без да искат)? Ако е целенасочено, защитете се уверено; потърсете помощ от други хора, търсете решения. Ако е било случайно, кажете, че не ви харесва и не желаете да го правят отново, защото ви вреди по еди-какъв си начин.
  6. Гневът често се поражда от идеята, че другите трябва да споделят вашите правила в живота! Какво са кръстоносните походи например, ако не арогантното мнение на християнски лидери, че целият свят трябва да изповядва тяхната религия?!? Никой не е длъжен да прави всичко като вас, но е длъжен да спазва законите на страната, в която живеете. Правете разлика.
  7. Заменете наказанията с награди! Дори когато другият смята, че е наказан справедливо от вас, пак има негодувание, реваншизъм, желание за отмъщение. Това ще „изяде“ радостта от връзката ви! Използвайте награди и похвали за другия, когато той/тя прави нещата, които искате! Кажете например на партньора си, че ако ви остави да правите хобито си цял ден, вечерта ще излезете на вечеря само двамата и ще правите каквото той/тя иска. Спазвайте обещанията си!
  8. Гневът и разочарованието са резултат от вашите очаквания! Променете очакванията си така, че да бъдат по-реалистични и гъвкави, да отговарят на ситуацията и на другите до вас. Например очакването към партньора, че всеки ден ще се държи като най-добрия мъж/най-добрата жена и „ще се върти на пета“ покрай вас, е нереалистично и неадаптивно. Ще има моменти, когато партньорът ви ще е ядосан, изморен, тъжен, отчаян и ще иска само да се наспи например. Внимавайте с „трябва/длъжен е“ идеите!
  9. Гневът не е цупене! Цупенето е пасивно-агресивна стратегия, при която наказвате и себе си и другия с мълчание и нищоправене. Става „Аз губя – Ти губиш“. Безсмислено е, защото другият няма да ви разбере и да се промени, защото му се цупите и мръщите, а ще се разгневи на свой ред и ще е прав/а! Изразете гнева си с думи и търсете заедно решения „Аз печеля – Ти печелиш“!
  10. Тревогата често маскира гнева и тъгата! И двете емоции – гняв и тъга – са често забранявани от родителите и прародителите към децата. Вследствие възрастни хора стават хронично тревожни и с паник атаки, защото не тъжат и не се гневят, когато е нужно! Помислете и осъзнайте какво наистина чувствате и искате да изразите! Позволете си да тъгувате и да се гневите!

Ако ви е трудно да се справите сами с емоциите и мислите си, свържете се с мен! Важно е как се чувствате! 🙂

Приказка за Душите

Вашият коментар

Имало едно време… две Души. Светли, мъдри и изтъкани от Любов. Те обитавали две тела. Всяко тяло имало разум, его и Душа. Телата живеели в триизмерното пространство на Земята, а Душите им били едновременно в материята и в невидимото.

За разлика от Егото, което било страхливо и обичало да се презапасява, да контролира и да брои (о, това му било любимо!), а също да планира бъдещето и да се тревожи за него… Душите не познавали страха, гнева, омразата и тревогата. Тяхната работа била да Свързват, да Изграждат и да Поддържат връзки между хората.

И така, тези две Души се намерили – някъде, някога. Без значение кога и къде. Може би се познавали от предишни животи, а може би се запознали в този живот съвсем случайно. Въпреки че, ако питате мен, случайностите са най-неслучайните събития.

Когато двете Души се свързали, между тях започнал да тече поток от енергия с мисли, чувства и усещания. Всяка една от Душите знаела какво се случва с другата независимо от времето и пространството. Дори когато телата им мълчали и живеели много далеч едно от друго, всяка от двете Души знаела кога другата мисли за нея, кога е раздразнена и уморена, кога е уплашена и тревожна, кога спи и кога будува, кога сънува другата Душа, кога има и кога няма нужда от нея. Това знание било интуитивно, то протичало по нишката от енергия.

Всяко от двете същества обаче притежавало и свое Его. Егото уж се радвало на връзката между двете Души, но с присъщото му недоверие към Живота и Съдбата често поставяло препятствия пред енергията, която виждало, но не можело да си обясни. Подкрепяно от човешките правила и закони, сред които Душите били принудени да живеят, Егото обичало да си играе с двете същества и да поставя на изпитания Душите им.

Любимата игра на Егото била един танц. Но това не бил приятният, животворен, свързващ телата танц, а един друг – носещ тревога и тъга. Егото знаело, че двете Души имат различни задачи на този свят. Едната Душа трябвало да се научи да дава безусловно, а другата – да приема безусловно. Затова Егото лесно измислило болезнените стъпки на своя танц.

Когато едната Душа била уморена и заспивала, Егото започвало да шепне на нейните тяло и разум, че всичко, от което те се нуждаят тук и сега, е другото живо същество, с което са свързани. Тялото и разумът били уплашени и тъжни, защото Душата им спяла и нямало кой да им вдъхне мъдрост, смелост, да заглуши думите на Егото. Тогава едното същество правело крачка напред към другото. Последното обаче също чувало шепота на своето Его и тълкувало тази крачка напред като нежелано изискване от някой, който не може да се справи сам и нарушава чуждия покой. Затова второто същество правело крачка назад. Първото се ядосвало на това отстъпление и търсело реванш, започвало наистина да изисква и така порочният танц се завъртал. Крачка след крачка, двете същества се изпълвали с негодувание все повече и повече и не виждали по-далеч от носа си.

Рано или късно обаче, една от Душите се събуждала и виждала изкривения от Егото танц на двете същества. Виждала как те говорели на различни езици, как приемали действията на другия като нападение, как не се чували и не се разбирали. Въртейки се в гнева си, те не усещали светлия поток от енергия, който ги свързвал и който подреждал пъзела само с инструмента Любов.

Отърсила се от съня, едната Душа спирала танца и започвала наново да възстановява разрушените мостове. Другата Душа усещала промяната и също се събуждала. Тогава и двете същества спирали и правели крачка едно към друго. Егото продължавало да шепти заканите си, но нуждата от общуване на Душите им ставала по-силна от всякакви игри. Те замирали и зачаквали сигнала за това, че енергиите, течащи между тях, са на една вълна. Тогава се протягали и се докосвали – през пространството, което ги деляло. Можели да усетят прегръдката си през километрите и през часовете. Изпитвали спокойствието на Души, които не мислят, а знаят и чувстват.

Приказката никога няма да свърши. Докато има Души и Его, те ще се борят. Понякога ще си стискат ръцете с една обща цел, но по-често ще са в конфликт. Защото обратното на Страха не е смелост, а Любов и Вяра.