Моето 21-годишно Аз: „Защо повечето хора искат само нещата, които не могат да имат, или тези, притежанието на които ще им отнеме много (спокойствието, сигурността, приятелството, свободата)?“
Скъпо 21-годишно Аз, скъпи читателю, позволи ми от гордостта на моите сегашни години и на уроците, които уча все още, да те насоча към някои пътеки за размисъл в тази връзка.
Да, фантазиите за новото са по-възбуждащи от това, което вече имаме. Да, понякога мазохистично държим ръката си върху огъня, въпреки болката (или точно заради нея?). Да, има ги любопитството от непознатото, желанието за тръпка, викът за помощ срещу самотата, преследването на мечтата (такава, каквато е там и тогава), усещането за риск. Но тези неща не изчерпват причините за ЖЕЛАНИЕТО, не изчерпват въпроса.
Всъщност, сега Аз ти казвам, че НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ЗАЩО ХОРАТА ИСКАТ ….Х, Y, Z…. Важното е да видиш себе си като част от по-голямата картина там и тогава, когато си задаваш тези въпроси. Важното е да се попиташ „Искам нещо или някого?“, „Да имам? Какво означава да имам това или този човек? Дали не е нужно да предефинирам имането?“, „Ако притежавам това, за което мечтая сега, дали наистина то ще ми отнеме свободата, спокойствието, сигурността? Дали няма да ми даде и/или отнеме други неща?“, „Болката ме води къде? На какво мое място? Какво МОЕ нещо ми показва?“, „Любопитството толкова ли е лошо? Към какво/кого е насочено?“, „Рискът и тръпката само в болката и страха ли се намират? Мога ли да ги намеря и другаде?“.
Ах, колко много въпроси! Още въпроси и никакви отговори! Дали, читателю? Дали наистина няма отговори в моя „отговор“? А дори да няма наистина, възможно ли е да се отговори сбито и рационално на вопъла на сърцето? Защото аз, разбира се знам, помня добре за какво си плакало, мое 21-годишно аз. Това, което ще ти кажа, няма да те успокои, може дори да те ужаси, но и сега от време на време плача за същото. Ей, ей, спокойно! Това не означава, че няма промяна в теб след толкова години! Има, макар че не се усеща така грамадански, както си я представят тийнейджърите 🙂
Промяната е, че сега плача осъзнато. Не знаеш какво значи това? И аз не знам. Но не намерих по-добра дума от „осъзнато“. Може би е нещо като да не спираш емоциите си още при раждането им, а да се опиташ да ги пуснеш да излязат и да усетиш какво точно те души за врата, когато сълзите напират. Може би е мисълта, докато сълзите капят, че така трябва да бъде… че ИМАМ НЕЩАТА, КОИТО НЕ МОГА ДА ИМАМ… че съм уязвима, но не съм крехка… че когато губя нещо, печеля нещо… че …
Виж, мое 21-годишно Аз, виж, читателю, няма рецепти и готови отговори на твоите въпроси. Няма и да има. Ако някой ти каже, че има (дори и аз да съм това 😀 ), лъже те или се самозаблуждава. Има ПОДКРЕПА от друг човек/други хора, има ДЕЙСТВИЯ, които избираме и после понасяме последствията им, има БЕЗВРЕМИЕ, в което потъваш за минути или дни, докато не усетиш, че си готов да изплуваш отново в този луд свят.
Има и БОЛКА. Няма какво да се лъжем, няма какво да се лъжеш. Боли те сега от такива въпроси, ще те боли и в бъдеще. Надявам се от други въпроси. Нови и носещи любопитство.
Твоето все така питащо се, по-старо Аз 🙂
Психолог Мария Урилска 